Ще купи ли държавата рафинерията на Лукойл? Рискове и възможности за националната сигурност

От една година руската компания „Лукойл“ търси купувач на активите си в България – рафинерията в Бургас, петролопровода Бургас-София, акцизните бази за горива и веригата бензиностанции „Лукойл“. Притеснителното в тази ситуация е поведението на държавата, която е заела позицията на страничен наблюдател, въпреки че притежава „златна акция“ в рафинерията. Тази пасивна позиция на държавата е абсолютно недопустима, тъй като и рафинерията, и петролопроводът, и базите за горива са от изключително значение за националната сигурност на държавата. Но защо тези активи са от такова голямо значение за икономиката на страната?

Има ли належаща необходимост държавата да купи активите на „Лукойл България“?

Рафинерията в Бургас е единствената в страната и като такава тя има монополно положение при производството и предлагането на горива, има огромно влияние върху икономиката на страната и не на последно място, има огромен дял от приходите в бюджета от акцизи, ДДС и данъци. По мое мнение, при сегашната сложна и постоянно променяща се геополитическа среда, оставането на рафинерията в ръцете на външна частна компания е неоправдан риск и не бива да се допуска от държавата.

Петролопроводът Бургас-София е единствената възможност акцизните бази да се снабдяват с необходимите количества горива директно от рафинерията в Бургас. Петролопроводът осигурява и връзката на базите за съхранение на държавния резерв за горива с останалите петролни бази, което прави както петролопровода, така и акцизните петролни бази обекти от ключово значение за националната сигурност на държавата. Оставането им в този момент в ръцете на външна частна компания поставя държавата пред невъзможност за контрол над тях в извънредна ситуация и за упражняване на постоянен контрол над техническото им състояние и поддръжката.

Какви са рисковете при влизането на държавата в рафинерията?

Има десетки, ако не и стотици примери, как държавата е лош стопанин на едно или друго предприятие. Принципно погледнато, влизането на държавата като собственик в една компания трябва да става само в краен случай или във форсмажорни обстоятелства. Без да звучи пресилено, рафинерията в Бургас в момента има същото ключово значение за националната сигурност, както и АЕЦ „Козлодуй“. Най-големият риск при държавно управление на рафинерията е нейното управление. Петролният бизнес е специфичен и много малко са хората, които притежават необходимите знания и опит да управляват рафинерия и петролни бази, от които зависи цялата икономика на страната. Едно неадекватно управление би могло да нанесе огромни щети, затова изборът на екип би било най-голямото предизвикателство, особено в сложната политическа ситуация в момента. Тъй като това е може би най-големият бизнес в страната, апетитите за политическото му овладяване биха били големи.

Убеждаването на професионалисти да се включат в това управление също е от ключово значение. Държавата досега многократно е показвала, че заемането на важни мениджърски постове в държавни компании е възможно най-несигурното нещо. Смяната на представителя на държавата в Надзорния съвет в „Лукойл“ е последният пример – избран с конкурс професионалист бива сменен само след няколко месеца, без никакви мотиви, и заменен с удобен държавен чиновник.

Какви са възможностите на държавата?

Първата възможност е държавата да не предприема никакви действия, да остане в изчаквателна позиция и „Лукойл“ да си избере купувач за рафинерията. За държавните институции остава възможността да одобрят сделката, но не и да променят условията на т.нар. „златна акция“ и нейните правомощия. При този вариант собственикът ще е друг, но проблемите с монопола на петролния пазар ще останат. При този сценарий икономиката на страната, приходите в бюджета и инфраструктурата от стратегическо значение за националната сигурност ще продължат да зависят от външна частна компания.

Втората възможност е държавата да използва опцията като притежател на „златна акция“ и да предложи на „Лукойл“ да купи целия им бизнес в България. При този вариант рафинерията най-вероятно ще стане собственост на новосъздадена държавна фирма, която ще внася петрол, ще управлява рафинерията и ще продава горива в страната и в чужбина. Акцизните бази и тръбопроводът вероятно ще бъдат прехвърлени в отделна компания, която ще управлява петролните резерви и ще отговаря за функционирането на петролопровода. Рисковете при този вариант са свързани със занижен контрол, корупция или лошо управление, които могат да доведат до проблеми в работата на рафинерията и дори до криза за горива.

Третата възможност е държавата да купи активите на „Лукойл България“ и, вече като собственик, да търси външен инвеститор. При този вариант изборът на бъдещ инвеститор ще бъде в ръцете на държавата, която може да промени условията за упражняване на контрол както над рафинерията, така и над ключовата инфраструктура. След придобиването на активите държавата би могла да отдели акцизните бази и петролопровода в отделна фирма и да търси инвеститор само за рафинерията и веригата бензиностанции. Това би елиминирало риска „Лукойл“ да избере фиктивен купувач, при което рафинерията да остане под руски контрол.

За да бъдат реализирани вторият или третият вариант, е необходимо първо да се вземе политическо решение, след което да се пристъпи към активни разговори с „Лукойл“ и да се търсят варианти за финансово обезпечаване на сделката. Досегашните действия, или по-скоро бездействия, на държавата в лицето на последните енергийни министри показват, че държавата е избрала изчаквателна позиция. Това изцяло обслужва интересите на „Лукойл“ и оставя инициативата в техните ръце.

Мълчанието по темата от всички политически сили ясно показва, че темата или е тотално неглижирана, или са надделели нечии интереси за запазване на сегашното положение.

Автор: инж. Пламен Дочев