Четита Баба Марта!

Празникът на Баба Марта е дълбоко вкоренен в българските традиции и символизира настъпването на пролетта. Той носи пожелание за здраве и плодородие, отбелязвайки началото на новия природен цикъл. Смята се, че обичаят води началото си от древни езически ритуали, свързани със земеделските култове на Балканите, включително и елинските традиции.

Обичаят с мартениците

На 1 март хората, животните и дори дърветата се закичват с мартеници, изработени от усукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март (църковния празник на Свети 40 мъченици) или до 25 март (Благовещение). Според традицията, мартеницата се сваля при първата среща с щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво, което символизира настъпващата пролет.

Традиции в различните балкански страни

Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в други балкански държави:

България – Мартеници се връзват на всички, традиционно на децата и младите жени, но в днешно време и на мъжете, както и на животни и дървета.

Румъния – Жените и децата носят мартеници на ръцете, докато мъжете ги държат на скрито място, например в обувката.

Молдова – Сходни традиции с тези в Румъния.

Албания – Обичаят е разпространен, но не е толкова популярен.

Гърция – Мартеници се връзват само на ръцете на децата.

Северна Македония – Обичаите са идентични с тези в България.

Сърбия – Среща се главно сред българското етническо население.

1 март в църковния календар

На 1 март Православната църква почита паметта на преподобна мъченица Евдокия Илиополска. На този ден имен ден празнуват Марта, Марти, Мартина, Мартин и техните производни.